Средновековният замък „Баба Вида” е изграден върху основите на античната крепост „Бонония”. Предполага се, че в края на Х век замъка вече е построен и за строежа са използвани каменни блокове от разрушените римски крепости „Бонония” и „Рациария”. Основните му части са: отбранителна – състояща се от крепостни зидове, кули, заобиколени с ров и жилищно-стопанска, която е заемала предимно вътрешните пространства. Впоследствие замъкът е бил преправян и разширяван многократно.
През периода ХІІІ-XІV в. той е придобил завършен вид като строително съоръжение, предназначено за седалище на областта и жилище на нейния владетел. През Средновековието той е имал 10 кули – 4 ъглови и 5 странични, свързани с вътрешна оградна стена, дебелината, на която е около 2.2 м., а на външната крепостна стена е изградена една входна кула, която е охранявала подвижния мост. Височината на вътрешните кули е била 16 м. Ровът около крепостта е с дълбочина 4 м., а ширината му е около 6 м.Строежът е характерен за Втората българска държава – каменни блокове и тухли, споени с хоросан. Не е спазван определен ред при подреждането им.
Замъкът „Баба Вида” се е намирал в средновековния град Бъдин, а от края на ХІ в. бил преименуван в Бдин. Градът бил център на отделна административна област, а след приемането на християнството е станал седалище на епископа. През 1003 г. градът е обсаден от Василий ІІ Българофигон и след осем месечна обсада бил превзет. Освобождава се през 1195 г. и започва т.нар. период на Втората българска държава, през който период градът изживява своето бурно развитие като център на икономически и политически подем. Около 1280 г. в него управлявал деспот Шишман, чиито потомци заели Търновския престол и станали царе на Българската държава. След смъртта на деспот Шишман властта преминала в ръцете на сина му Михаил Шишман. В един венециански документ от 1313 г. се споменава официалната му титла деспот на България господар на Бдин. През 1323 г. Болярският съвет избира деспот Михаил Шишман за цар на България. Михаил Шишман загива на 28 юли 1330 г. в битката при Велбъжд. На престола се възкачил Иван Александър, който е племенник на Михаил Шишман. В началото на царуването му Бдинското деспотство било присъединено към Търновската държава. Иван Александър имал двама сина – Иван Срацимир от първия си брак с Теодора, дъщеря на влашкия войвода Йоан Бесараб и Иван Шишман от втория си брак с еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. По-големият му син Иван Срацимир става съуправител в Северозападна България с център Бдин. През 1360 г. в Търново бил провъзгласен за български цар по-малкият син на Иван Александър – Иван Шишман. След смъртта на бащата през 1371 г. Иван Срацимир скъсал отношенията с Търновското царство и се обявил за самостоятелен владетел до падането на Бдин под Османско владичество през 1396 г.
През османския период било извършено и преустройство на замъка “Баба Вида” като той бил пригоден за използването на огнестрелно оръжие. Това се вижда от амбразурите изградени във външната крепостна стена, а част от кулите били разрушени и превърнати в контрафорси и бастиони. Помещенията във вътрешния двор са преобразени в складове за боеприпаси и казармени помещения. В този си вид крепостта е запазена до днес.
visitvidin.net
